Науката с премълчана истина
В широк класически смисъл науката се разбира, като систематизирано достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез логиката. Силата на науката е научният подход и най-вече интерактивно градивното доказателство. Казано на кратко: нещо би било научно доказано, ако съществуват предшестващи го утвърдени сравнителни доказателства.
Да обясниш нещо ново за някого трябва да си кратък ясен и убедителен. Тривиалното обяснение лесно прониква в съзнанието на човек и остава трайно в него заради простотата и респекта от красотата на изказа. Трудно постижимо е обаче да се правят научни обяснения на достъпен за всеки език. В тези няколко страници ще се опитам да проправя път към по-малко познатото, абсолютно асоциативно, използвайки традиционно постулати от заобикалящия ни свят. Изложените материали в този сайт, за разлика от всяко едно професионално научно обяснение, са без претенция за абсолютна достоверност, като повечето от тях са заимствани цитати от други публикации. Целта е да се съберат и логически систематизират акцентите на популярни разкрития, допълващи се в една хронологична последователност, за да се докажат тенденциозни научни теории.
Съвременна история
1. Келявите келти натикани в ъгъла на Европа сега са ...
Коренното население в по-голямата част от Англия са келти. Първите крале на Англия били ирландски келти. Келтите (келявите) са тракийско/българско племе изтикано в онгъла/ъгъла на Европа – Англия (онгъл-енгъл/Енгланд). Ние сме ги нарекли с това име заради мързела им и ниската хигиена. Келт значи келяв (мръсен и болнав), има и друго име „скоти“, което идва от думата „скот/животно“ – толкова са били бедни, че живели, задно с животните. Да не говорим, че римляните са им викали „гали“, което значи голи (ходили са без дрехи). Сега Шотландия/Скотия е отделна държава. „Кел“ буквално означава: засъхнала кир. „Кел“ значи още мърсен и болен, а „лек“ е обратното - чист и здрав. „Мързеливците уж подтикнати от мърлявите католически свещеници, да не унищожават гадинките по тях, като бълхи, въшки, дървеници, защото били и те божии създания и имали право на живот. Католическата църква е диктувала дори семейните отношения. Например, мъжете е трябвало да правят секс през дупка на чаршафа за да не се докосват до женска плът. Та „келявите“ предлагали с охота телата си да бъдат хапани и заразявани от тези твари. Поради тази „причина“ те не са се къпали в продължение на 300 години, до 1780. В средновековна Европа къпането било обявено за вредно: “По онова време селата са били много по-чисти от палатите и дворците, защото там за естествените си нужди хората поне са изкопавали ями. Гражданите, обаче, се облекчавали където им падне - по улиците, по стълбищата или на балконите…”
В Англия изхвърляли гърнетата с вечерните изпражнения сутрин на улицата в канали под прозорците им и чакали дъжда да ги отмие. Затова лондончани през лятото, за да прогонят бълхите и въшките, пръскали с вар всички дрехи в гардеробите и бягали по селата на чист въздух, защото в Лондон могло да се задушиш от мъгла и тежък мирис на лайна.
Във франция пък има рекичка с име Мердерон, което значи „лайняната река“.
Във Франция, след като Луи VI бил залят с “утрешната помия”, издал декрет, който гласял: „Всеки който изхвърля гърнето си през прозореца, преди това, да извика три пъти: пази се, пази се, пази се“. Той разрешил да се изхождат гостите му на всякъде в двореца, защото почти-всеки от тях е бил болен от дизентерия и пред тоалетните щяло да стават големи опашки. Луи VI също умира от дизентерия в „разцвета на силите си“ на 55, а неговият предшественик Луи IV умира от краста. Дамите носели големи (до земята) рокли, отделени от тях с колани и обръчи, за да могат лесно да клякат и да се изхождат без да напикават роклите си. Всички мебели, били боядисвани в червено и кафяво, за да не се познават кървавите петна по тях, оставяни от бълхи и дървеници.Във Франция пък се заливали с „вода от Колон“ (одеколон) и парфюми за да убият миризмата, макар че и това не помагало. Та да се върнем на „келтите“ в Онгъла/Англия, чиято „непобедима крастава кръстоносна рицарска армия“ в миналото, лесно била откривана от арабите по миризмата. В Англия често се решавали споровете, кой е по-умен с изтръскване на бради. От чиято брада изкачат повече бълхи, значи този е по-умният, щото стои мирно и размишлява. Това за спора за ума не е било много на мода, защото в съда се извиквали, като свидетели и домашните животни и по поведението и звуците издавани от тях се тълкувало, какво са казали. Търговците пък, които и тогава, а и сега лъжат непрестанно за качеството на стоките, са продавали развалено прясно мляко с нишадър в него за да не си личи по киселия вкус и са поставяли в черното ечемичено брашно креда или вар за да го продават, като бяло-пшеничено, а сега ни убеждават, че многозърнестият хляб е по-добър от белият. Същите тия мърльовци раздават „култура“ на целият Свят в момента, като са съсипали две техни поколения та и сега още се раждат „не много красиви“ англичанки. Гордостта им са „бритите“ (бръснатите). Та „британците“ ("брит", значи бръсна на руски) са тракийско/българско племе дошли от територията на Русия на острова, при преселението през 15 век. „Келявите“ им се подигравали с това, че били гладко обръснати, като жени, но след войната между тях си променили мнението. Британците стават империя, като английската кралица тогава, се съюзява с пиратите (спира да ги преследва и им взема само налози). С тяхна помощ, постепенно завладява северна Америка, която е открита от Алонсо де‘Охеда или Драган от Охрид през 1500 г.
Англичаните обявяват белият етнос за върха на цивилизацията, заставайки зад теорията на техният „велик учен“ Дарвин. Те затварят негри от Африка в клетки и ги показват, като вид животни на мърлявите им съграждани. Дори организират „Human Zoo” (зоологическа градина с „не еволюирали човешки видове“). Пиратите крадат зулуси от бреговете на Африка и с корабите ги превозват до плантациите със захарна тръстика в Америка, за да ги доеволюират с насилствен труд, докато те продължават да мързелуват. А от Америка връщали произведената стока и злато на кралицата. Тогава британската империя владее почти 1/3 от сушата и всички морски пътища.
Когато Иван IV Васильевич – Велики дава на англичаните достъп до руския пазар, те започват да търгуват с фалшиви стоки и да мъкнат руско злато в Англия. Но по-късно царят им забранява заради многото техни нечестни търговски сделки, да търгуват на негова територия и затова, те в злобата си го наричат „Иван Грозний“, което значи Иван Страшний. В Русия и тогава и сега „демокрация“ не значи власт на лъжците и крадците, които, като в „старата Англия“ си купували правото да крадат, лъжат и убиват от кралицата или от католическата църква. Трябва да вмъкна, че „Католиическата църква“ е създадена от тамплиерите (макар, че твърдят обратното) и там греховете се заплащат с пари. Можеш да платиш за да убиеш човек и това ще ти бъде простено от‚ Папата‚ дето много папа. Папата носи кръста наобратно, кръсти се наобратно и почита Падналият ангел, като Бог. Заради това Католическата църква е отлъчена от Православието на събор в Цариград, още през XI век.
Защо „келявите“ мразят Русия и до днес?
Защото заради Русия те губят и колониите си, първо в Америка, а после навсякъде по света колониалното робство е обявено за нехуманно. Войната между Севера и Юга (1861 – 1865), която те искат да представят, като гражданска война е всъщност война за освобождение от английските колонии. В нея Русия участва, като подпомага Севера с професионални войски през Аляска, която после им почти подарява в знак на бъдещите им мирни отношения. После в Африка руснаците въоръжават бунтовниците, а в Индия един индийски прокурор с английско образование и с името Ганди, успява да изгони англичаните. Та тъмните времена са тия в които те умишлено затъмняват истината и измислят лъжи за да се оправдаят пред хората. Те и сега се опитват да го направят, когато информацията буквално се движи в Космоса и всеки може да я открия, ако не спи и им вярва.
Защо англичаните мразят българите до днес?
Още 1205 година при IV кръстоносен поход, планиран първоначално срещу ислямски Египет, „миризливите“ рицари с келяви глави, но с шлемове и броня. Понеже трябва сами да си осигуряват "прехраната" през похода, както и през всички предходни тяхни походи, влизали в дворовете и къщите. крадели добитък и изнасилвали жените на българите.
[www.kaminata.net] "В Тракия , кръстоносците се срещат с пратеници на цар Калоян, които предават желанието на своя господар да живее в мир с новите си съседи. Обидената тракийска аристокрация се обръща за помощ към цар Калоян , предлагайки вече на него услугите си , както и императорската корона . Избухналото срещу Латинската империя въстание в Тракия се разпространява бързо. В Дидимотихон , Андрианопол и много други тракийски градове латинските гарнизони са сразени и принудени да се оттегят . Съгласно предварителната уговорка , начело на мощна армия , цар Калоян нахлува в Тракия и се среща с латинците неделеч от Адрианопол . Тук на 14. ІV. 1205 г. се стига до паметната битка , в която латинската рицарска армия е унищожена от храбрите полкове на цар Калоян . Самият император Бодуен (Балдуин) попада в плен , от който никога не се завръща, много изтъкнати западни рицари намират смъртта си между които и кандидатът за Никея Луи дьо Блоа..." [www.kaminata.net]. Казано накратко: Тогава Хубавият Йоан/Иван (Калоян/Кало-Йоан) разбива „великата и въшлива“ кръстоносна армия и пленява императора им, който е затворен на върха на една кула в крепостта Царевец. Около 300 рицари са убити, а император Балдуин от Франция по-късно умира в плен.
В днешно време: през Втората Световна Война, генерал Вазов, при Дойран, унищожава до крак тяхната 6-та армия и те в момента не могат да я възстановят, защото няма оцелели. Генерал Владимир Вазов пише по-късно: „ Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж.“
А английският премиер Лойд Джордж пише: „В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.”
Келявите и до днес ни наричат „мръсните българи“, заради потните и необръснати страховити нападатели от българските окопи с боен вик „урра“.
2. Алонсо Де Охеда или Драган от Охрид открива Америка в 1500г.
Писателят, журналист и преподавател по история Иван Тренев разказва за история на испанския мореплавател и конкистадор Алонсо Де Охеда, който според някои изследователи всъщност е от български произход. За Драган Охридски пише още испанската кралица Изабела. Той е най-довереното й лице! Основният претендент на Христофор Колумб за откриване на нови светове! Драган Охридски ( Aлонсо Де Охеда) е живял в Испания и се е борел активно в деветгодишната война с маврите. Те имат държава на територията на Испания с името “Гранадски емират”. Той се е отличавал с героизъм и смелост. След войната се включва във второто плаване на Колумб. Алфонсо Де Охеда открива северното крайбрежие на Венецуела(1499—1500) със собствена експедиция и два кораба. Съвременниците го описват като експерт по военно дело, обичал да се бие с меч и сабя. КартографЪт Хуан Де Ла Коса чертае маршрутите на Алонсо на първото ,второто и четвъртото му плаване. Картата е съставена 1499 и се казва “Мапа Мунди”! На нея пише : “ откривателят на Южна Америка е Бурнтианс. Това е испанска транскрипция на арабската дума Бурджан – което означава БЪЛГАРИН.”
Драган Стефанов Охридски, сочи Иван Димитров, е роден в неизвестна година край известното езеро. За да не стане жертва на „кръвния данък“ който набира момчета за Еничарския корпус, родителите му го пращат в Дубровник. Оттам през Венеция отива в Испания. Тук местните започват да го наричат Алонсо де Охеда. „Името трябва да е било Алонсо де Охрида, но твърдото „р“ с течение на времето е отпаднало, а името Алонсо в XV в. има две значения: разделен, отдалечен; драг, мил, тоест Драган“. Алонсо става паж в свитата на кастилския благородник дон Луис де ла Серда. „Пажът се учел на военно дело и стажувал при сеньора няколко години, докато стане рицар“, сочи неговият биограф. През 1482 г. избухва Гранадската война срещу маврите, в която Драган се сражава девет години. Винаги носел кожена торба с икона на Света Богородица. Понеже Божията майка го закриляла в боевете, българинът влиза в хрониките като Рицаря на Мадоната. „Драган Охридски – подчертава Димитров – се прочува като един от най-храбрите войни в Гранадската война, известен в цяла Испания като Рицаря на Мадоната. След завършването на войната той получава най-високата признателност за проявена храброст лично от кралица Изабела, която му окачва на врата гердан на храбростта и влиза в свитата й като доверено лице за специални поръчения.“ Такова поръчение е участието на Драган във втората експедиция на Христофор Колумб през 1493 г. Разделя се с него за неизплатена заплата и от 1499 до 1510 г. предприема четири самостоятелни плавания. Открива днешна Бразилия, Гвияните, Венецуела, Колумбия, Панама, Ямайка и други острови по крайбрежието. Охридчанинът основава първите селища в Новия свят, вдига първите църкви и прави първите покръствания на местното население. Съавтор е на първата карта на света, известна като Мапа Мунди. Иван Димитров попада на оригинала във Виена. „Намерих картата Мапа Мунди – свидетелства той, – начертана от Хуан де ла Коса с помощта на Алонсо де Охеда, върху която някои от островите и крайбрежните земи в Южна Америка, открити от него, носят български названия. Тази карта след това е била фалшифицирана.“ Иначе казано, антибългарски фактори са заличили нашия принос във Великите географски открития! Още заслуги... Само Драган Охридски е имал цивилизаторски манифест от Римския папа и испанските крале. С него завладява повече територии от Колумб и налива основите на огромна океанска империя. Покръстител е на туземци. Бил е губернатор на днешна Венецуела и на Колумбия. Рицаря на Мадоната умира през 1515 г. Погребан е под прага на църквата в Санто Доминго на остров Еспаньола. „Нека всички да тъпчат костите ми, защото не изпълних дълга си към Родината!“, е последната воля на Драган Охридски. Бомбата гръмва със страшна сила на 18 юни 1981 г. Тогава във връзка с програмата „1300 години България“ вестник „Литературен фронт“ излиза със статията „Рицаря на Мадоната“. Тя е подписана от Иван Димитров и неговия асистент Иван Гатев. След това печатът е залят от публикации за славния мореплавател. „Наша родина“, „Български воин“, „Орбита“, „Труд“, „Земеделско знаме“ поместват епизоди от невероятната му биография... Издателствата хукват да го искат за многотомна поредица. От телевизията иде предложение за документален сериал. От Ватикана канят откривателите на симпозиум. Кардинал Марио Луиджи Чапи лично благодари за осветляването на историческата истина. Тъкмо ватиканската връзка обаче обръща нещата. Атентатът срещу папа Йоан-Павел II на 13 май 1981 г. От Ватикана ги канят на симпозиум. Кардинал Марио Луиджи Чапи лично благодари за осветляването на историческата истина. Тъкмо ватиканската връзка обаче обръща нещата. Атентатът срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г. ни е забъркал в покушението.
Вероятно не е случайно това да се изостави възстановяването на историческата истина за българският принос при откриване на "Изчезналия континент" Америка.
Още една дузина основания за утвърждаването на българския произход на Охеда ...
През 1938 г. немският учен д-р Рихард Конетцки, споменат в първата част на тази статия в разгара на Гражданската война успява да проникне в Морския музей в Мадрид. Преснима оригиналната карта Мапа Мунди и като прави сравнение с известните й факсимилета, открива користното вмешателство с подправяне на важни детайли и надписи, но се въздържа да ги коментира в печата. Все пак Конетцки издава единственото неподправено факсимиле в своята “Голяма история на света" издадена в Лайпциг през 1939 г. На нея ясно личат българското знаме на Алонсо де Охеда, думата БУРНТИАНС, както и единственото най-вярно изображение на нашия велик съплеменник. Изследователят Иван Димитров през 1982 г., пише: “Ние разполагаме с копие от нефалшифицираната „Мапа Мунди" от 1500 г., направена по поръчка на Охеда от Хуан де ла Коса. С тази карта Охеда отива на доклад в испанския двор.
Повечето названия в нея са български или славянски - Дола, Галата, Курия, Хоро, Лихнида и Лахнида (Охрид), Барба кала (Добрия моряк). Тамара, Роза, Яро (славянски бог на изобилието) и др. По-късно истинските имена - свидетелства за произхода на Охеда - са заменени с други.
Искам да представя и други доказателства, посочени от нетитулувания изследовател и полиглот и, според мен, скромен човек Иван Димитров.
Събрал съм ги от различни статии и ще ги изредя със съкращения: място. [Петър НАНЕВ Наборе.бг]
1. Херара в „Обща история на откривателските плавания" посочва един комплекс на Охеда, особено проявил се при второто му плаване - „комплекса от детството, че ще умре от глад", и с това подсказва, че като дете Охеда е живял в семейството си бедно и е гладувал. Може ли потомък на прочут феодален род, да гладува в детските си години – пита Димитров.
2. Де Охеда е признат за герой във войната на Испания срещу маврите. Крал Фердинанд и кралица Изабела искат да му подарят мавърски замък и земя. Но Алонсо де Охеда се отказва.
Възниква въпросът - защо?
Някои изследователи смятат, че това е ненормална проява. Ние считаме, че няма нищо ненормално в отказа му. Неговата мечта е да воюва за освобождението на България.
3. Други автори споделят, че когато се разгневи, Охеда ругае на непознат език. Ругатните на този непознат език се изсипват най-много върху пирата Бернардино де Талавера. Но кой е този непознат език?
4. В Испания най-тачените светци през XV век са Сантяго, св. Яков, св. Хуан и св. Магдалена. А Алонсо де Охеда назовава първото европейско селище на новия континент Свети Стефан, (естествено с испанското му звучене - Сан Себастиан. Знайно е, че на брега на Охридското езеро има манастир, известен от най-стари времена като „Свети Стефан".
5. Алонсо де Охеда единствен от конквистадорите довежда в Севиля туземка, жена от Индиите и живее с нея незаконно. Това за инквизицията на католиците-испанци е много тежко престъпление, но той за тях е чужденец.
6. Когато Алонсо де Охеда е разпитван пред кралския съд като свидетел (1513 г.), на въпроса на съдията на колко е години отговаря, че не знае точно. Може би е на 40. По това време в Испания има почти съвършена регистрационна система. Но съдиите не реагират, защото знаят, че Охеда е чужденец.
[...]
11. Нито един от съвременниците му не съобщава той да е получавал вести, писма, пари от родители или близки. Охеда не пожелавада умре в Испания.
12. Личното име Алонсо през XV векозначава в превод Драган. Освен това думата „алонсо" се употребява и като драг, мил, отдалечен, разделен. Първоначално името Драган Охридски в превод на испански е имало следния вид - Алонсо де Охрид. При първата адаптация на старо испански ,.Де Охрид" става „де Охрида".
Петър НАНЕВ
3. Лукав свят ...
“В една подредена държава е срамно да си беден и в една неподредена да си богат.”( Конфуции). [+]
Дали един общ ред ще подреди всичко в отделните държави или ще премахне нуждата от тях?
До сега това не се е случвало и няма да се случи докато човек е егоист и гледа да задоволява само собствените си нужди и интереси. Това е заложено в "прагматичният" модел на мислене и поведение. Дано "еволюцията" на човешкият интелект да достигне до там, че да заслужи правото да създава светове и да се грижи за тях но за сега "човечеството" (в по-голямата си част) само използва знанието да подправя и да разрушава без да го е грижа за последствията. Една голяма заблуда, че сме единствени и самовъзникнали и усъвършенствали само заради това, че сме агресивни и способни да се справим с конкурентите си по пътя на оцеляването и прогреса. Наистина ли нещата са толкоз прости? Дали е достатъчно да знаем за живота и за смисъла на нашето съществуване, онова което го пише в учебниците? Отговорите на тези въпроси са риторични и могат да се получат от отговора на само един друг въпрос: Дали ни се поднася цялата истина от авторите им или това е поредната заблуда на една информационна медия? (виж Пробуждане, Една дарвинисткаизмама и Опровергана еволюция).
4. Да сглобиш пъзела
Многото правдоподобни факти биха се подредили в една ясна картина, ако някой ни подскаже какво и къде да го търсим и как да го проверяваме, дали това е истината. Множеството „теории“ по дадена тема, били те нецеленасочени или такива, които само за да се противопоставят на първите или поръчково направени, могат да ни насочат в различни посоки на разсъждение. Наистина е трудно да подредиш пъзел, когато частите му са смесени с много други подобни на неговите части. Познанието не е прочитане на една книга/теория, а търсенето на истината сред различни източници. Няма „научен учен“, защото той сам се учи и не подражава на никой друг, иначе си остава само един работник в научната област, служещ на теориите които е възприел от другиго.